Въпросът ''Как си?'' и Еклерова торта с боровинки

След няколкодневно отсъствие, се добрах до лаптопа и веднага се захванах да ви представя хубавата торта, която направих преди дни за рожден ден :)

      Много път, много нещо беше, но поне изживяването си заслужаваше. Беше хубаво, че имах възможност да поразмишлявам за наболелите теми и да изляза пред себе си с някаква полуготова теза :) Сигурна съм, че тези от вас, които в някакъв етап от живота си са били на кръстопът, са усещали нуждата да останат малко сами, да погледнат нещата от друга страна и да намерят вътрешния си мир. А това е ключът към спокоен живот, независимо дали въпросът опира до лични дела, взаимоотношения с близки и приятели или професионалната страна на живота. В този момент, когато наистина успееш да се откъснеш от ядовете и тези, които те тормозят, проблемите започват да стават все по - малки, изникват решения, които не са ти хрумвали досега ... Да, човек трябва да остава сам понякога.

        Това, макар и кратко пътуване, ме срещна с един определен тип хора. И всеки би бил щастлив с тях в обкръжението си. Положително заредени хора, говорещи напълно открито, след срещата си с тях, веднага усещаш, че можеш да им се довериш. Такива, които ще те попитат ''Къде отиде усмивката ти?'', ще изчакат да чуят отговора и ще се опитат да те посъветват адекватно, ще искат да помогнат. 

        Представете си само! 

Такъв приятен и откровен разговор, състоящ се насред природата, чувайки само песента на птичките, далечния лай на някое куче и леко подухващ вятър на свечеряване, усещащ се аромат на току-що окосена трева. Да ми завиди човек, мислех си!

        А в днешно време са малко тези същества, срещат се рядко! Забелязали ли сте колко пъти някой ви е питал как сте, просто от куртоазия, реално и видимо незаинтересовани да чуят отговора. А вие? Вие машинално казвате ''Добре, благодаря''. Колкото и да смятам, че такъв въпрос не заслужава ничия благодарност ... но после се сещам, че и тази любезност е толкова истинска, колкото и въпроса. 

Но стига толкова за моите двудневни размишления, а да ви представя хубавата торта с еклери! 

Ето какви продукти ще са ви необходими:

За блатовете: /използвала съм рецептата за блат от Черната торта, но  х1.5/

• 1.5 кофичка кисело мляко / по - голям процент/;
• 3 ч.л. сода;
• 1,5 ч.ч. захар;
• 1 ч.ч. олио;
• 6 с.л. какао;
• 3 пакетчета ванилия;
• няколко капки ром за аромат;
• 3 и 2/3 ч.ч. брашно;

За крема /т.нар. крем Муселин, от блога на Ирина/

• 250 мл. пълномаслено прясно мляко;
• 1 пълна чаена лъжица нес кафе;
• 2 жълтъка;
• 60 гр. захар;
• 20 гр. брашно;
• 20 гр. царевично нишесте;
• 125 гр. много меко масло;

За плънката:

• 150 гр. боровинки;
• 300 гр. ягоди;
• 15 броя еклери /взех готови/;

За сиропа:

• 1 ч.ч. вода;
• 1/2 ч.ч. захар;
• 1 с.л. нес кафе;

За шоколадовата глазура:

• 300 гр. черен шоколад;
• 50 мл. олио;

Допълнително: зелен фондан за украса, малко боровинки и няколко ягоди

Начин на приготвяне:

      За направата на блатовете трябва да изгасим содата в киселото мляко и да го добавим към останалите продукти. Разбъркваме до хомогенна смес и внимателно разпределяме по дъното на тава, постлана с хартия за печене. Аз използвах две тави, една кръгла и една правоъгълна, за да мога да оформя борда на тортата. Изпекох два кръгли блата и два правоъгълни.

Слагаме в предварително загряна фурна на 200С градуса и печем до готовност.

      Кремът Муселин е изключително вкусен, идеално съчетаващ се със сладостта на крема от еклерите. Много обичам да го приготвям и винаги се е харесвал, дори при по - претенциозните любители на десертите.

      За да приготвите крема, слагате прясното мляко, половината от захарта и нес кафето в касерола и затопляте бавно на котлона, докато започне да излиза пара. В отделна купа разбивате жълтъците с останалата захар до удвояване на обема им. 

      Добавяте пресятите брашно и нишесте и разбърквате. Към така получената смес, на тънка струйка и при непрекъснато бъркане добавяте 1/3 от топлото мляко, за да се темперират жълтъците. След това изсипвате яйчената смес към останалото мляко на котлона и бъркате непрекъснато /с телена бъркалка/, до сгъстяването на крема. 

      След като е готов, се прехвърля в плоска метална купа /тава/ и плътно се покрива със свежо фолио, докато изстине напълно на стайна температура.

       Когато кремът е изстинал, се връща в купата на миксера и се разбива с мекото масло до хомогенизиране. Съхранява се в хладилник, покрит с фолио, за да не изсъхне.

      За приготвяне на сиропа трябва да сложите водата да заври с нес кафето и захарта, докато кристалчетата се разтопят.

      Шоколадовата глазура се подготвя, когато тортата е престояла няколко часа в хладилник.

Слагате шоколада да се разтопи на водна баня и постепенно прибавяте олиото. Водата не бива да завира! 

Сглобяването на тортата не е трудно, използвайки ринг от форма за торта.

     Слагате долния блат, сиропирате добре, намазвате с крема муселин. Поставяте внимателно борда на тортата и след това поръсвате върху крема с боровинки и редите отгоре плътно еклерите и върху тях намазвате с още крем и поръсвате върху него с нарязани на ситно ягоди.

      Върху така подредените еклери, поставяте горния блат и го сиропирате. 

Отваряте леко ринга на тортата и сиропирате и борда на тортата, след това го затегнете отново. 

       Пригответе си шоколадовата глазура и когато тортата е стегнала, отделете ринга и докато е още топъл шоколада, го излейте отгоре и с помощта на дълъг нож, разстелете глазурата. Оставете да стегне в хладилник.

       Декорирайте по желание.

Да ви е сладко! :)