Човек се влюбва в разговора и катастрофа в кухнята

По стечение на обстоятелствата преди около две седмици, след поредното предизвикателство от съдбата, ми се завъртя едно изречение в главата. "Човек се влюбва в разговора." и от тогава насам мисълта ми е все около тази фраза.

Много логични и не чак дотам логични неща ''произлязоха'' от това ''становище''.
Замисляли ли сте се защо сте заобиколени от хората в живота си?
Защо сте избрали точно тях? Защо те са избрали вас?
Защото са добреизглеждащи, любезни, сърдечни, обаятелни, широкоскроени, непредсказуеми, весели, любвеобвилни, загадъчни, борбени ...?
Да, може би всички тези епитети! Но, замислете се дали това е всичко.

А дали не са около вас, във обкръжението и като цяло в живота ви, защото се разбирате, говорите на един език, на една вълна сте. И не мисля за моментните изблици за внезапна промяна, а за дългосрочните планове, които всеки здравостъпил на земята и трезвомислещ човек, прави.



       Става въпрос за разговора, за общуването и за това, че интуитивно избираме точно орпеделени хора на базата на начина, по който комуникираме. Сещате ли се за тези, с които се разбирате само по поглед? Които разпознават емоцията ви по изражението на лицето ... /Понякога така съжалявам, че така лесно ми проличава всяка емоция!/
Говорейки за по - близките, единственото нещо, което ги прави такива, са вашите разговори. Лични, интимни, субективни. Това, че по дрехите посрещат и по ума изпращат е аналогично.
Разпознахте ги сега, нали? Спомнихте си за тези хора, които със сигурност ще са с вас до края. Винаги. Те ще са там. С присъствие, с блага дума, подкрепяйки Те.

   
      Та в какво се влюбва човек?
Това определено не е красивата дреха, той не се влюбва в хубавата коса или притежанието. Тези неща грабват вниманието и заинтересоват с естетически вид.
Защо си избрал мъжа/ жената до себе си? Защо си избрал най - близките си приятели?
Защото можете да разговаряте! Часовете губят времевата си тежест. Една кино вечер може да продължи 8-9 часа ...
Та не са ли за това първите срещи? Да се опознаете. Фазата на първоначалниен ''подбор'', опиращ до външен вид, вече е приключила.
Това е втора фаза!
Най - приятната, най - опяняваща, завладяваща, омагьосваща, магична, запомяща се.
Сега представяте ли си разговорите с любимия ви човек в началото на връзката ви?

      С времето времето, прекарано изцяло в красиви диалози, намалява и разговорите губят своя чар, сменят тематиката си, а понякога дори изчезват. Те са като растрнията. Изискват грижа и любов, за да съществуват, да израстнат и да придобият малко по - различен облик.
      Жалко е, когато комуникацията секне. С нея започва и началото на края на отношенията. Като всяко нещо, за което не се грижиш, то умира. Никое цвете не може да живее без вода.

Но как бихме могли да избегнем тази спирала към края?
      - Всеки за себе си знае отговора. И той винаги е един и същ. Ти също го знаеш!


      Отплеснах се доста от снимката, която ви представих в началото (но не на края :)), и дойде моментът да се върна към красивите зелени кексчета, по рецепта на Йоли . За разлика от нея, аз реших да ги приготвя във форма на мъфини и с глазура от шоколад. Сметнах, че вкусът на черен шоколад ще си пасне като по мярка с изтънчения вкус на кекса.
      За съжаление, не можах да опитам много от тях, тъй като имаше катастрофа в кухнята. Малко преди да завърша снимките, поради неправилна нивелация, всички кексчета се озоваха разпиляни по пода ... представете си картинката! Целията под, красивият ни паркет в шоколад и кексчета, шам фъстък, кокосови стърготини и моят поглед! Да, той определено си беше за снимка :)
      Добре, че поне опитах едно от тях преди катастрофата. Да ви призная - беше много вкусно, а дори още не бях сложила шоколада!
Ето и рецептата за моите Катастрофални кексчета с авокадо и шам фъстък:


Необходими продукти:

• 225 г меко масло
• 200 г захар
• 4 яйца
• сок и кора от 1 лайм
• 1 голямо авокадо ( около 250 г) - моето беше с размерите на малък пъпеш!
• 50 мл прясно мляко
• 50 г фино смлян суров шам фъстък - нямах толкова и използвах смляни бадеми.
• 300 г брашно
• Ампула анилия
• 1 ч.л. бакпулвер

За глазурата:

• 250 гр. пудра захар;
• 5 с.л. сок от лайм;
• Кокосови стърготини за поръсване;
• 50 гр. черен шоколад;
• 3-4 с.л. олио;
• Суров и ситно нарязан шам фъстък;
• Настъргана кора от лайм;

Начин на приготвяне:
Разбиваме добре маслото и захарта и добавяме едно по едно яйцата.
Смиламе до хомогенност в блендер авокадото, сока от лайм и прясното мляко и го добавяме към сместа с яйцата. Към тях добавяме и ампулата ванилия
Смесваме брашното със смлените бадеми, бакпулвера и кората от лайм. Включваме миксера на средна степен и постепенно започваме да добавяме към яйчената смес брашното.
Когато получим гладка смес, може да се добави малко сладкарска боя за по-наситено зелен цвят.

Сместа се изсипва в силиконови* формички за мъфини и се пекат в предварително загрята на 170С градуса фурна за около час.
Добре е да проверявате с клечка за зъби дали са готови и още след 25тата минута да ги покриете с алуминиево фолио, за да не изгорят отгоре.
* Ако нямате силиконови, намажете формата с масло и я поръсете с брашно.

След като са готови, ги оставете да изстинат напълно и ги полейте с глазурата.
Първата се прави като се разбият пудрата захар и сока от лайм.
Втората: разтопяваме половината от шоколада на водна баня. Когато е разтопен напълно, на тънка струйка добавяме олиото и след това и другата половина шоколад, бъркайки до разтопяването му.

Аранжирайте с кокосови стърготини, кората от лайм и шам фъстък.



Да ви е сладко! :)