Странно е как човек може да/ или да не/ хареса/заобича нещо /в случая продукт/ при определени обстоятелства и условия. Няколкото ми срещи с камембер преди не минаха така, както очаквах и го бях пратила в списъка ми с храни, които не обичам, допреди няколко дни...
Май така се случва и с хората и често може да се откажеш от общуването си с някого, защото си бил свидетел на случка, която ти е повлияла. Като да извадиш нещо от контекста и да му придадеш изцяло друг смисъл. Не е правилно и в повечето случаи е добре да се даде още един ''шанс'', за да добиеш по - обща представа за анализирания ''обект'' и може би за по - смислен социален контакт. Заслужава си да бъдем търпеливи. Не заради другите, а заради самите себе си. След години няма да помним нещата, които сме изоставили в бързината и на които сме обърнали прекалено малко внимание. Все пак ние сме това, което сме, заради хората от обкръжението ни и заради местата, които посещаваме и обогатяват кръгозора ни.
Така че не всичко трябва да бъде зачеркнато при първото ''недоразумение'' и не всеки при трудност в общуването. Хората сме различни.
Преди няколко дни попаднах на блог - http://www.lamartinia.com/, който страшно ми хареса и за отрицателно време/няколко часа:)/ бях прегледала повечето публикации. Личи си как всичко е направено с любов и естетически подредено, за да гали окото. Попаднах на множество публикации, красиви снимки, интересни истории, страхотни рецепти, които ме заинтригуваха и ги оставих за ''по натам'', но една по - специално грабна вниманието ми и още същата вечер беше сервирана на масата за вечеря.
По принцип съм любител на сирена и кашкавали, но не е като да обичам камембер, както споменах по - горе, първите ни няколко срещи не протекоха добре :)
И въпреки вкусовите ми предпочитания, не исках да изневерявам на рецептата, която беше именно с камембер. И така след работа се запътих към близкия магазин, взех необходимите продукти и запретнах ръкави :)
И добре, че му дадох още един шанс! Иначе нямаше да разбера какво чудо съм изпуснала. А в комбинация с хубаво вино и добра компания... безценно! :)
А ето и рецептата.
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Корите от баница може да изрежете, така че всяка да може да завива изцяло парче от сиренето. Вземаме няколко кори за баница и ги намасляваме съвсем леко, върху тях поставяме 2-3 слайса от хамона, а върху него сиренето. Слагаме обилно от сладкото, намазваме краищата на корите с разбитото яйце и завиваме в пакетче.
Отгоре също намазваме с яйцето и поръсваме със семките.
Печем в предварително загрята на 180гр фурна без вентилатор, докато приятно златист цвят на корите.
Сервираме със сладко от бели череши и студено вино!
Да ви е сладко! :)
Май така се случва и с хората и често може да се откажеш от общуването си с някого, защото си бил свидетел на случка, която ти е повлияла. Като да извадиш нещо от контекста и да му придадеш изцяло друг смисъл. Не е правилно и в повечето случаи е добре да се даде още един ''шанс'', за да добиеш по - обща представа за анализирания ''обект'' и може би за по - смислен социален контакт. Заслужава си да бъдем търпеливи. Не заради другите, а заради самите себе си. След години няма да помним нещата, които сме изоставили в бързината и на които сме обърнали прекалено малко внимание. Все пак ние сме това, което сме, заради хората от обкръжението ни и заради местата, които посещаваме и обогатяват кръгозора ни.
Така че не всичко трябва да бъде зачеркнато при първото ''недоразумение'' и не всеки при трудност в общуването. Хората сме различни.
Преди няколко дни попаднах на блог - http://www.lamartinia.com/, който страшно ми хареса и за отрицателно време/няколко часа:)/ бях прегледала повечето публикации. Личи си как всичко е направено с любов и естетически подредено, за да гали окото. Попаднах на множество публикации, красиви снимки, интересни истории, страхотни рецепти, които ме заинтригуваха и ги оставих за ''по натам'', но една по - специално грабна вниманието ми и още същата вечер беше сервирана на масата за вечеря.
По принцип съм любител на сирена и кашкавали, но не е като да обичам камембер, както споменах по - горе, първите ни няколко срещи не протекоха добре :)
И въпреки вкусовите ми предпочитания, не исках да изневерявам на рецептата, която беше именно с камембер. И така след работа се запътих към близкия магазин, взех необходимите продукти и запретнах ръкави :)
И добре, че му дадох още един шанс! Иначе нямаше да разбера какво чудо съм изпуснала. А в комбинация с хубаво вино и добра компания... безценно! :)
А ето и рецептата.
Необходими продукти:
- 250 гр. камембер /2 парчета камембер от по 125 грама/;
- няколко кори за баница;
- 1 яйце;
- няколко лъжици сладко от бели череши /при авторката е с друго, но аз се спрях на това/;
- няколко слайса хамон/ прошуто;
- няколко супени лъжици разтопено масло;
- белени слънчогледови семки за поръсване;
Начин на приготвяне:
Корите от баница може да изрежете, така че всяка да може да завива изцяло парче от сиренето. Вземаме няколко кори за баница и ги намасляваме съвсем леко, върху тях поставяме 2-3 слайса от хамона, а върху него сиренето. Слагаме обилно от сладкото, намазваме краищата на корите с разбитото яйце и завиваме в пакетче.
Отгоре също намазваме с яйцето и поръсваме със семките.
Печем в предварително загрята на 180гр фурна без вентилатор, докато приятно златист цвят на корите.
Сервираме със сладко от бели череши и студено вино!
Да ви е сладко! :)
Ели, неустоимо е. Представям си превъзходния вкус. Прекрасен ден ти желая!
ReplyDeleteБлагодаря, Таня. Хубав ден и на теб!
Delete