Монтенегро и Добровник, перлата на Адриатика

''Ако искате да видите земния Рай, елате в Дубровник.'' - Това възкликва възхитено Джордж Бърнард Шоу при първото му посещение през 1929 год. Всички сме чували за Дубровник и не мисля, че ще се намери човек, който не иска да посети перлата на Адриатика, както е по - известен града. От 1979 год. е включен в Списъка на световното наследство Юнеско. 

      Ето и една история в снимки от Будва, Котор, Дубровник и няколко малки селца, на които спряхме за почивка. История, която потвърждава думите на Шоу ...

      Едно не ми хареса на екскурзията ни. А именно, че поради липса на такива със самолет, трябваше да пътуваме с автобус. Нямам против такова пътуване, но на отиване бяхме около 15 часа на път, а на връщане около 17 часа. Сами разбирате как се чувства човек след толкова време, прекарано в автобуса ...

      Автобусното преживяване си имаше и своите предимства и те бяха, че можехме да се порадваме на заобикалящите ни пейзажи. А на по - късен етап и на тюркоазеносинята вода на най - южния фиорд на Европа /Которски залив/ :)











Не очаквах Котор да ме грабне почти, колкото Дубровник. Котор също е под опеката на ЮНЕСКО. Впечатлява със старата градска стена, която обгражда града. Старата му част е разположена в подножието на хълма Свети Иван и планинския масив Ловчен. Малките улички там изненадват като лабиринт и са пълни с малки кафенета и места, на които да вкусите от местната кухня.



      В едната част на града тече буйната река Шкурда. Друг интересен факт за него е, че е съществувал 7-8 столетия преди новата ера.

 









      Вниманието ми грабнаха множеството скутери, мотори и т.н., паркирани под конец пред входа на крепостната стена на града. А на заден фон се виждаше огромен лайнер









      Следващата ни спирка беше Будва, наричан още метрополиса на Черна Гора. Разположен на 20км от Котор, на 110км от Дубровник и с над 3500 годишна история, това е един от най - старите градове на Адриатиката. В централната част на стария град може да намерите три църкви. Св Троица, Св. Богородица и Св. Иван.







В един момент стигнахме до място, от което ни се разкри тази гледка!





      В едно от магазинчетата за сувенири и храни, видях шоколад с лавандула... стори ми се много странно. Като цяло обичам шоколад /разбира се!/ и харесвам аромата на лавандулата, но комбинацията от двете не ми изглеждаше добър вариант. Ще се радвам, ако някой сподели мнение, ако е опитвал това чудо :)







Останалата част от града е екзотична и модерна туристическа дестинация. Красив и луксозен адриатически курорт. В близост до стария град се намира пристанище, което малко ми напомни на Монако. Също толкова впечатляващо с различните по размери яхти.



А ето го и Дубровник ...









Забавно е да се разхождаш из такъв старинен град, световноизвестна туристическа дестинация и някъде там по терасите да се покаже някой по хавлия, току - що излязал от банята или пък такива, които простират дрехите си... да. Странно е, но е факт. В старите тухлени апартаменти все още живеят фамилии, наследили тези места ...



























Опитахме и от вкусния сладолед на Дубровник. / и не само :)/


















Малко след като тръгнахме от Дубровник, спряхме в едно малко селце, чието име не запомних, но което също било честа дестинация на известни личности. Малко снимки и от там :)









Последния ден си направихме приятна разходка из Херцег Нови, където всъщност беше и хотелът ни. От сутринта тръгнахме по крайбрежната улица, отрупана с всякакви магазинчета, кафенета и ресторанти /нищо ново/ и вече към обяд бяхме толкова прегладнели, че само капризното ни желание да изберем хубаво място, ни спираше да хапнем по някой сандвич на крак.
      И така внимателно подбрахме мястото ... и изкарахме един невероятен обяд. Виното,  обстановката и заобикалящата ни гледка се погрижиха за ескалирането на доброто ни настроение. Сервитьорът се погрижи да ни обясни и да предложи ястия от местната кухня. Спряхме се на една риба, която също не можах да оприлича ... /някой ако знае, да казва :)/. Въпросното водно животинче беше поднесено с типичен за района ориз със спанак, а от главата ни направиха страхотна рибена чорба. Не съм любител на рибените чорби, но си облизах пръстите!

 







Време е да си тръгваме .... :)