Cake and Pancake: За нещата, които забравихме и за поредната изминала година

Както традицията повелява, на всеки рожден ден или малко преди датата, започват да ни връхлитат страсти и размисли за изминалата година. Завъртяни от ежедневна рутина кои от целите изпълнихме, кои останаха бегъл спомен; хората, които срещнахме по пътя си и тези, с които се разделихме; малките успехи и големите мечти; многото емоции; пролятите сълзи, скрити от тъмни очила и случайните усмивки, докосващи очите; малките жестове, направени с голямо желание; раздадената любов и преглътнатите разочарования от прикритата истина; прошката, която поискахме и извиненията, които получихме ...

Година от добри и лоши спомени, повечето от които запечатани в красива цветна снимка. Нашият живот. Да вдигнем наздравица за него!

Защото той е само веднъж, само тук и само сега.

Кратък, суров, музикален, вкусен, сив, разнообразен, разочароващ, успешен, емоционален, добър и лош. Изпълнен с грешки, познати още като опит. И след всичкия този опит, как не се научихме, че 1 + 1 не е 2 в живота. Как човек не може да се наслаждава напълно и поглъщащо на едното, което има, което е постигнал.

Било то в професионален, личен или житейски план. Хората имаме невероятната способност ...

... да даваме обещания с пълната и ясна мисъл, че няма да изпълним и дума;

... да се впускаме в нови начинания с нагласата, че ще сме от губещата страна;

... да държим на неща и предмети, но да не отдаваме необходимото и напълно заслужено внимание и уважение на най - близките, тези, които са с нас в добро и лошо;

... да се самозалъгваме по - добре от най - умелия магьосник;

... да преглъщаме мълчаливо ударите на съдбата с успокоението, че ''така е трябвало да стане'';

... да се примиряваме с независещи от нас обстоятелства, защото така е по - лесно, съвсем забравили детското неугасващо желание да постигнем целта на всяка цена;

... да поставяме сами граници пред себе си, за да се оправдаем пред обществото;

... да забравяме мечтите си ...

... да се отказваме без бой от нещата, които заслужаваме;

... да измерваме цената на живота със служебните постижения, когато той всъщност е безценен;

... да пропускаме и напълно да отвикнем да го живеем;

... да превръщаме съществуването си в работа;

... да не помним как човек може да се забавлява и просто да не прави нищо;

... да не можем да преглътнем гордостта си, заради едно простичко ''извинявай'';

... да говорим, без да помислим за последствията;

... да крием главата си в пясъка и да не поемаме отговорност за тях;

... да се лъжем, че ''сега'' е прекалено късно да започнем нещо ново;

... да загубим способност да рискуваме;

... да се самозалъгваме, че приказката се случва само във филмите!

Защото всеки, който рискува, вече е спечелил!

Да. Имаме всички тези извънземни способности, за които дори не се замисляш. Защо?

Всеки ще отговаря пред най - големия съдник, а именно самия себе си, но когато това стане, ще бъде прекалено късно да се върнеш назад и да поправиш стореното.

От всички тези най - интересен ми е човешкия навик (!) да се вглеждаме в едничкото нещо, което не се случва според плана ни и до такава степен да вперваме орлов поглед в него, че съвсем да изпуснем от хоризонта си всичко останало. Защо просто не се зарадваш. Просто така. Без причина. Можеш ли? Или ти трябва ''нещото''?

Забрави ли, че водата си проправя път с всяка капка?

И знаете ли кое е най - лошото? Аз забравих! Забравих нещата, които постигнах с много труд последните години, забравих малките си успехи и оставих на заден план целите си, докато се вглеждах и тормозех с ежедневни спънки и незначителни дребни души.

А животът е толкова цветен и музикален, изпълнен със светлина дори и в най - дъждовния ден!

И така сякаш с настъпване на новата година, се зареждам с нови сили за следващите предизвикателства, които обаче, този път аз сама ще създам! И не защото така трябва, някой ми е казал или така е прието от обществото, а защото аз така искам!

Честит Рожден Ден и на теб, който четеш!

И с новата година, новите сили, нови цели и уж по - позитивен поглед върху случващото се, се заех със следващия нов кулинарен връх за мен. Надявам се, че ще му се насладите и ще видите очарованието на моята торта за рожденния ми ден :)

Необходими продукти за Сурова тора с вишни:

*Използвах форма за торта 23см

Основа:

2 ч.ч. сурово кашу;
2 ч.ч. обезкостени фурми;
щипка сол;
1/2 ч.ч. кокосови стърготини;
*2 с.л. мед; /по желание/

Каков блат:

2 броя голями авокадо;
1 с.л. шоколадов ликьор;
6-7 с.л. неподсладено какао;
6-7 с.л. мед;
1.5 ч.ч. сурово накиснато кашу*;
1/2 ч.ч. обезкостени фурми;

*накисва се във вода за няколко часа.

Вишнев блат:

1.5 - 2 ч.ч. сурови лешници;
2 ч.ч. вишни /използвах замразени/;
3-4 с.л. мед;
3 с.л. сок от лайм;
кората на един лайм;
1/2 ч.ч. кокосови стърготини;
*може да добавите и малко кокосово масло, ако има;

Приготвяне:

Основата: Слагаме всичко в блендер, докато не стане на трохи. Ще стане достатъчно лепкава и сладка, но ако не ви е по вкуса, добавете мед. Изсипете в поръсена с какао форма за торта с падащи стени и притиснете с ръце, за да оформите блат.

Прибира се в хладилник за 20-30мин, за да стегне.

Каков блат: Обезкостяваме и нарязваме на дребно авокадото и го слагаме в блендер със суровото кашу и фурмите. Правим всичко на крем и изсипваме към него ликьора, какаото и меда. Разбъркваме до хомогенна смес.

Изсипваме върху блата и разпределяме равномерно. Прибира се отново в хладилник за час.

Вишнев блат: Изцеждаме вишните, ако са били замразени. Смиламе суровите лешници и след това прибавяме и вишните, за да може от плодовете да останат по - едри парченца. Добавяме останалите подправки и ако не е достатъчно гъсто, може да добавите още малко лешници или кокосови стърготини. Те ще поемат излишната течност.

Изсипваме върху какаовия блат и прибираме в хладилника за през нощта.