Cake and Pancake: Коледни Кокосови Рошковци

Не знам за вас, но на мен ми е много Коледно! И въпреки, че все още дори не сме влязли в Декември, едва се сдържам да не започна да обикалям магазините в търсене на подаръци за близки и приятели!

Засега ежеднвено меня мнението си с какво искам да ги зарадвам. Дали ще е нещо красиво и ненужно, знаете, като за спомен, дали ще е нещо необходимо, от което имат нужда или пък нещо вкусно, което ще приготвя, за да могат да го споделят със семействата си .... Това винаги е била голямата дилема! Има толкова много неща, които искам да направя, че чак не знам дали ще се вместя в един месец ...

Пък да не говорим за списъка ми с коледни сладки, торти, щолен, кексове и куп други сладки изкушения в пълен контраст за след Коледните пости.

Защото въпреки всичко, колкото и тривиално да звучи, не са важни подаръците, а споделените моменти с хората, които обичаме. На всички им е празнично и весело. А ако тази година имаме и сняг по празниците, идилията ще е пълна!

Времето наистина не ми достига! Щях да бъда много доволна, ако денят беше поне 18 часа, за да свърша всичко запланувано.

Но да се върна в реалността, в наши дни. И все още в Ноември! През последните две седмици не съм споделяла много впечатления, но то е заради горепосочените фактори ...

Най - силно ми грабна и без това разпокъсаното внимание /като изключим работното време/ факта, че е много ярко изразено чувството на непукизъм, сред някои от заобикалящите ме хора.

Изпадналите във възторг допреди няколко месеца хора, с очи пълни с желание, сега гледат без всякакъв плам, безжизнено и някакси, по задължение.

Винаги съм го знаела, но никога не съм искала да го приема за вярно. ''Всяко чудо за 3 дни.''

Неуспорим факт.

Колко жалко!

Как мотивацията и желанието в хората рязко намалява в момента, в който получат това, което са мислели, че искат толкова силно?

Все пак не е важно спечелването на ''наградата'', а непрестанното й отстояване след това, доказването, че точно ти си Човекът, трябвало да бъде тук и сега. Ако разбирате за какво говоря .... Сигурна съм, че много от вас са се сблъсквали с демотивирани по един или друг начин, хора.

Някакси ми става тъжно за тях ...

Няма да говоря повече за тях, защото дори самите те не се замислят над такива неща.

Затова ще ви представя новото попълнение в кулинарната ми история.

Мога да ви дам малко информация за Кокоса, за любознателните. /Да, признавам си, аз също не се бях интересувала допреди няколко дни/. Няма да забравя първия път, когато видях истински кокосов орех. Дядо ми беше купил, за да ме изненада. По онова време си беше нещо непознато, интересно и екзотично. Аз, разбира се, не знаех как се консумира, да не говорим как да стигна до вътрешността му. Добре, че беше дядо, за да ми покаже. Години по - късно видях истинска палма, с истински кокосови орехи на нея.

Моментът го има запечатан набързо, а на снимката имам една от най - налудничавите и идиотски усмивки, която може да си представите!

Интересното за Кокосовата палма е, че в зависимост от вида си, достигат до 30 метра височина и дават до 150 броя плод на година. Чували сте за кокосово мляко и кокосово масло. Преди време ви бях показала вкусен Карамелен флан с кокосови стърготини. Кокосовите продукти имат множество полезни свойства. Подобряват метаболизма, абсорбирането на калий, магнезий, калций, съдържат много антиоксиданти и т.н. Още нещо любопитно, на което попаднах, беше че кокосовата мазнина е една от най - стабилната и издръжлива при висока температура.

Родено по погрешка, трябваше да бъде кекс, но заприлича на курабийка, но не бяха и курабийки, та накрая станали Кокосови Рошковци!

Мисля, че това име най - добре пасва на днешното ми бързо и вкусно предложение. Преценете сами ...

Необходими продукти за 15 броя Кокосови Рошковци:

225 гр. брашно;
1 и 1/2 ч.л, бакпулвер;
125 гр. масло;
100 гр. кокосови стърготини;
3 яйца;
2/3 ч.ч. прясно мляко;
120 гр. кафява захар;
2 ванилии;

Начин на приготвяне:
Смесваме брашното, бакпулвера, ванилията и мекото масло и разбъркване, докато стане на трохи.
Добавяме им яйцата, млякото и накрая захарта. Разбиваме добре.
Добавяме и кокосовите стърготини.
Когато всичко се е хомогенизирало, включваме фурната на 165С да загрее.
Намазваме с масло/олио формички за кексчета и ги пълним с кокосовата смес.