За мечтите с любов

Помните ли най - голямата си детска мечта?

Сбъдна ли се тя?

Замислих се защо хората с минаване на годините забравят да мечтаят, както се казва, по детски?

Защо позволяват на перипетиите, с които се сблъскват, да разрушат това желание да постигнем всичко, което сме искали?

Не трябва да е така! Не мислите ли?

Ако погледнем логично на нещата, колкото повече върхове изкачваме, колкото повече трудности преживяваме, толкова по - силна трябва да е вярата в това, че може всичко да бъде постигнато? А не обратното - да се губи вяра.

Мисля си, че ако си достатъчно целеустремен и гониш мечтите си, рано или късно те ще станат реалност. 

От теб се иска постоянство и много, много търпение. 

Защото, както знаем, рядко нещата се случват от първия път. Това в никакъв случай не трябва да води до отчаяние, напротив!

Не трябва да губим желание да се борим, да мечтаем, да се смеем и усмихваме, да сме положителни и да преследваме мечтите си като деца.

Знаете ли защо?
Защото само ако се откажем, няма да разберем дали те наистина биха могли да станат реалност!

Колко от детските ви мечти се сбъднаха? 

Помните ли ги още? :)

Замисляли ли сте се, че понякога, когато нещо не става, както сме искали, е за добро и ни доближава до крайната цел много повече?

Все пак да загубиш битката, не значи, че си изгубил войната, нали? :)

Пожелавам ви да не спирате да преследвате целите си и типично по понеделнишки да ни е криво, че ни очакват още 5 работни дни! 

Усмихнете се и бъдете благодарни за всеки ден!

Защото този ден е още едно стъпало до крайната цел! До момента, когато сърцето ви забива лудо, кожата ви настръхва и очите ви се напълнят със сълзи, защото знаете, че Тя се е сбъднала... и можете да кажете ''Аз успях!''

А сега да ви предложа вкусните гризини с пармезан по рецепта на Мария .

Трябва да й благодаря за хубавата рецепта. Изключително лесна за приготвяне, а от гризините не остана и помен още до вечерта на същия ден :))

Необходими продукти:

• 375 гр. брашно;
• 1 чаена чаша  настърган пармезана или кашкавал;
• 1 чаена лъжица суха мая;
• 2 чаени лъжици захар;
• 250 мл. (1 чаена чаша) хладка вода;
• 60 гр. разтопено масло;
• 2 супени лъжици зехтин (ако вместо масло се ползва зехтин, пропуснете това);
• ½ чаена лъжица сол;

Начин на приготвяне:

Разтваряме маята и захарта в топла вода с 1-2 с.л. от брашното, за да стане на кашичка. Оставяме настрани за няколко минути, за да шупне.

Към втасалата мая добавяме всички останали продукти и замесваме тестото.

При мен се получи много еластично и меко тесто, удобно за оформяне.

Оставяме го на топло да втаса. Аз отново нямах много време за чакане, така че ускорих процеса и го сложих в топла фурна.*

След като тестото е втасало, го премесваме още веднъж и го разделяме на 4 равни части.

Всяка от 4те части разделяме на 10 равни такива.

С тях оформяме дълги около 25 см фитилчета, които нареждаме в тава, постлана с хартия за печене.

Печем в предварително загрята фурна на 215C за около 20 тина минути или докато добият приятен златист загар. 

Когато са готови (аз пекох всички заедно, използвайки 3 тави), изключих фурната и отворих вратичката й. Така поизсъхнаха и станаха хрупкави.

*Включваме фурната на 40C за 4-5мин. и я изключваме.

Да ви е сладко! :)