С ръка на сърце мога да кажа, че тази торта обра овациите за пореден път! Беше предназначена за именния ден на майка ми, който беше преди броени дни, на Архангел - Михаил.
В последните седмици и да не кажа няколко месеца, откакто смених попрището, времето тича покрай мен, а аз сякаш си стоя статично и се движа дори по - бързо. Надпреварвам се със светлината и тя с мен :) Нали се сещате за онези моменти, в който толкова бързо се случват нещата, че чак не усещате колко много време е минало. Така съм и аз. Питат ме кога намирам време да направя някоя вкусотия, защото единствената вечер, в която съм вкъщи, е събота вечер.
За хората, които са се захванали с такова хоби, придружено с множество снимки, ще признаете, че отнема голяма част от времето ни. Но да не си помислите сега, че ви се оплаквам :) Изобщо не е така! Намерих два свободни часа и побързах да си споделя наблюденията, които не можах да изрека преди седмица, когато отново писах тук.
От друга страна да ви кажа, определено ми липсва. Не знам какво би ми струвало да се отдам изцяло на любимите ми хобита и въобще дали това някога ще е възможно. Знаем, че тук в България, нещата не стоят така, както би трябвало. Но това е друга тема на разговор.
Ще ви кажа, че имах неблагоразумието да отида в най - най новия, голям, невероятен и последен писък на българското общество, мол! Да, добре ме чухте! Молът до ИКЕА. Няма как да не сте чули за него последните дни или ако сте влизали в социалните мрежи, то със сигурност са ви затрупали с реклами.
Целта на посещението ми не беше да обикалям огромните и бляскави магазини, аз така или иначе ненавиждам тези места заради постоянната лудница и недостиг на въздух във всеки ъгъл от огромните помещения. Но се убедих, че на хората явно им доставяше огромно удоволствие да пъплят из невероятните тълпи, вместо да излязат на чист въздух някъде на разходка.
Ще им го призная, де, невъзмутимо големият мегамагазин беше украсен наистина красиво. Коледна украса навсякъде, усмихнати човечета навсякъде. Стига да не поискаш кафе, или вода, или пък някой сандвич в бързината. Защото просто няма къде да се седне. Има изключително малко места отделени за хранене, в сравнение с размера на мола. Ако ви се наложи все пак да отидете, въоръжете се с много търпение, лека дреха, вода и някой пакет ядки в чантата, защото ще получите само това, докато сте там :)
Браво на организаторите на състезателното събитие, но не го бяха домислили! Хилядите хора, които се бяха стекли от цяла България, за да станат свидетели на състезания с коли, номера на една гума с мотори и т.н., нямаше откъде да си набавят и една вода. Изводите ще оставя на вас!
Стига сега съм ви занимавала с моите си наблюдения от последната седмица, защото имам още много неща, на които мога да обърна внимание :)
Но едно от важните определено е тортата! Кръстих я ''Ани''. Така се казва майка ми! Да ми е жива и здрава! Много я обичам!
Какво ще ви е необходимо за тортата:
Ринг за торта, 24см.
За блатовете:
- 750 гр брашно
- 400 гр захар (плюс още 75 г)
- 180 гр краве масло
- 150 мл прясно краве мляко
- 60 мл вряла вода
- 1 пак бакпулвер
- щипка сол
- 3 яйца
- 1 бр ванилия
За крема:
- 700 мл краве мляко
- 4 яйца
- 350 гр захар
- 200 гр краве масло
- 90 гр царевично нишесте
- 300 гр черен шоколад
- 1 бр ванилия
Начин на приготвяне:
Чувствам се длъжна да ви предупредя, че тортата става много голяма. Даже ми остана част от тестото. Спокойно можете да намалите продуктите наполовина, ако не искате да се чудите как ще я хапнете цялата :)
За приготвянето на блатовете се започва с карамелизиране на 400те грама захар до златисто.
След това прибавяме на много тънка струйка кипналата вода. Бъдете внимателни, защото карамелът започва да пръска и да изригва с големи мехури. Разбъркайте и когато водата и карамелът се смесят напълно, оставете настрани да изстине поне до стайна температура.
Следва пресяването на брашното, заедно с бакпулвера, ванилията и солта. Оставяме настрана.
В купа разбиваме мекото масло с останалата захар до пухкав крем. Добавяме му яйцата и разбиваме отново.
Смесваме с вече студения карамелен сироп млякото и разбъркваме.
В купата с маслото и разбитите яйца леко започваме да изсипваме брашното и след него карамеления сироп. Изсипвайте на части, защото всяко брашно поема различно количество течност и може да ви остане сироп. Спрете да добавяте, когато прецените, че е достатъчно твърдо.
Доомесете набързо и приберете в хладилника за около час. Така маслото ще стегне и ще ви е по - лесно при разточването.
Сега идва време да приготвим крема:
Направете го, докато чакате тестото да стегне, защото ни трябва студено, а изстива доста бавно.
Сложете млякото в касерола да заври, а в отделна купа разбийте яйцата, захарта и нишестето.
Когато млякото заври, прибавяме на тънка струйка яйчената смес и бъркаме непрекъснато на среден огън, с телена бъркалка. Бъркайте, докато сместа се сгъсти и тогава прибавете начупеният на малки парченца шоколад. Продължавайте да бъркате, до пълното разтопяване на шоколада.
Така готовия пудинг изсипах в голяма тава, която подържах малко в камерата, за да се изстуди по - бързо. Оставяме настрана.
Когато пудингът е изстинал, го разбиваме с омекналото масло до пухкав крем.
Връщаме се на тестото, което след като извадим от хладилника, ще е стегнало. Размесете го с малко брашно, докато се отпусне.
Изрежете си няколко квадрата пекарска хартия и откъсвайки малки парченца от тестото, размесвайте върху хартията. Всеки блат трябва да е много тъничък. Следвах указанията на авторката на рецептата, която посъветва да залепим с ринга за торта с регулиращи се стени, на избрания диаметър и след разточване на блата, изрязваме необходимия ни размер.
Така изрязания блат надупчваме с вилица и печем в предварително загрята на 180С фурна за около 4-5 мин. Не трябва да потъмняват много по краищата, защото това означава, че са препечени и ще станах хрупкави и чупливи.
След като сме приключили с всички блатове /аз изпекох 10/, пудингът ще е достатъчно изстинал и го разбиваме с маслото.
За да сглобите тортата, редим блат и крем. Ако ви е останал от карамеления сироп, може да сиропирате няколко блата. Украсете по желание.
Аз използвах захарни цветя и физалис.
И накрая, за да не забравя, източникът ми този път беше прекрасният блог на Люси.
Да ви е сладко! :)
Чудесно си се справила, Ели! Да е жива и здрава мама, още много дълги години! Прекрасни снимки и изпълнение на рецептата! Поздрави сърдечни!
ReplyDeleteБлагодаря ти, Люси! :) Набелязах още няколко неща, така че ще те споменавам с добро отново в блога! :)
DeleteПоздрави!
Чудесна е Ели! <3
ReplyDeleteБлагодаря ти, Рали :)
Delete