Не мисля, че времето навън би могло да помрачи или развали нечие настроение, ако човек е щастлив, влюбен и доволен, че е точно ''тук'' и точно ''сега''.
Има добрите си приятели, отворил е нова страница в живота си с ново начинание. Нали знаете? Когато дълго време се каните да направите нещо, но сами си намирате оправдания, за да се спрете, после се мотивирате, но точно преди началото, кръгът се повтаря?
А знаем добре, че едно от най - лесните неща, които човек може да ''намери'', е оправдание да не се свърши нещо. Било то да не отидеш сега на пазар, да подредиш, да изчистиш, да отидеш на тренировка, да се обадиш на някого... примери, колкото искаш от ежедневието. В този ред на мисли и аз дълго време се оправдавах пред себе си, но се захванах с нещото, за което мислех от има - няма 2 месеца :)
И сега ми е пролетно! И цветно! И се чувствам една идея по - добре от нормалното си състояние. Разбира се, винаги можеш да се хванеш за нещо, което да ти разваля системно настроението, но да си признаем, не е здравословно :) Смятам, че трябва да се прави това, което е най - добре за самите нас, пък било то понякога да преминаваме границата на т.н. ''comfort zone'' или собствените си принципи. /И пак се сетих за онази фраза на един известен американски автор Нил Доналд Уолш:
“Life begins at the end of your comfort zone.”
Начин на приготвяне:
Има добрите си приятели, отворил е нова страница в живота си с ново начинание. Нали знаете? Когато дълго време се каните да направите нещо, но сами си намирате оправдания, за да се спрете, после се мотивирате, но точно преди началото, кръгът се повтаря?
А знаем добре, че едно от най - лесните неща, които човек може да ''намери'', е оправдание да не се свърши нещо. Било то да не отидеш сега на пазар, да подредиш, да изчистиш, да отидеш на тренировка, да се обадиш на някого... примери, колкото искаш от ежедневието. В този ред на мисли и аз дълго време се оправдавах пред себе си, но се захванах с нещото, за което мислех от има - няма 2 месеца :)
И сега ми е пролетно! И цветно! И се чувствам една идея по - добре от нормалното си състояние. Разбира се, винаги можеш да се хванеш за нещо, което да ти разваля системно настроението, но да си признаем, не е здравословно :) Смятам, че трябва да се прави това, което е най - добре за самите нас, пък било то понякога да преминаваме границата на т.н. ''comfort zone'' или собствените си принципи. /И пак се сетих за онази фраза на един известен американски автор Нил Доналд Уолш:
“Life begins at the end of your comfort zone.”
Женската психика е доста ''не в час'' понякога. Не разбирам защо трябва да се притесняваме за неща, които не са се случили ''още'' или такива, които може въобще да не видят бял свят. Което безпричинно отнема от енергията и нервите ни. А все пак са ни нужни в комуникацията с колеги, роднини, деца, приятели и т.н.
Та така, както ми е пролетно и ''ново'', се присетих за един цветен пай, който преди време бях приготвила по рецепта на Ирина. Много се хареса и мисля, че сега е подходящият момент за ''представянето му''. Дано ви допадне!
Пай с лайм
Необходими продукти за блата:
- 100 гр. бисквити;
- 2 с.л. разтопено масло;
- 5 с.л. прясно изцеден сок от лимон и лайм;
- 2 с.л. кафява захар;
- 50 гр. кокосови стърготини;
Необходими продукти за крема:
- 1 консерва подсладено кондензирано мляко;
- 120 мл. прясно изцеден сок от лайм;
- 3 яйца;
- 1 с.л. настъргана кора от лайм;
- Зелена сладкарска боя;
No comments:
Post a Comment