Всичко случващо се напоследък около мен, било то негативно или не, ме кара все повече да се замисля как допреди някоя и друга година се разтоварвах и ''зареждах'' за новите предизвикателства. И като един привърженик на фразата на Пеньо Пенев ''Човек е човек тогава, когато е на път'', си спомних с носталгия за многобройните екскурзии и пътувания, които съм направила в милата ни родина. Вярно, че в един момент България се оказа тясна за мен и реших да разширя кръгозора си, стартирайки пътуванията си в Щатите и Европа...но това ще е тема на някоя друга публикация :)
И ето така се роди идеята ми за поредната публикация. Или по - скоро поредица от публикации, озаглавени ''Обиколи България, за да я обикнеш''. Сигурна съм, че ще има такива от вас, които са посетили повече и по - интересни места в България и затова ще се радвам да споделите идеите си.
Предварително се извинявам за качеството на някои от снимките, но някои са правени преди повече от 4-5 години с незнайно каква техника.
с. Лещен
Село Лещен се намира в Западните Родопи, община Гърмен. То е известно с типичните за района старинни къщи. Данните са, че през 1908г - 1909г е имало 88 български къщи. Селото привлича туристи с автентичния си вид и архитектура, запазени от епохата на Възраждането (XVIII – XIX век). Днес там са реставрирани повече от 15 къщи, които пресъздават духа и атмосферата на миналото. Много от тях предлагат настаняване и типична за района кухня. Една от интересните къщи в селото е т.нар. Глинена къща. Както подсказва името й, тя е изцяло направена от глина и ако не бяха съвременните удобства, можеше да се каже, че е типична средновековна къща.
В близост до Лещен се намира село Ковачевица, което също е обявено за резерват заради архитектурата на къщите си. В близост са още село Долен, Рибново, както и балнеологичният курорт Огняново. Сред архитектурните паметници се открояват църквата „Св. Параскева”, датирана към 1836 г., и Килийното училище.
Белоградчишки скали
Може би едно от най - забележителните места, на които съм била в България. Екскурзията ни беше добре планувана, включвайки намиращата се наблизо пещера Магура, еднодневна разходка до Видин и крепостта там.
Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 200 м, разположени в Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик. Образуват ивица с дължина 30км и ширина до 3км. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта. За всеки притежател на книжка с печати - не забравяйте книжките! :) Обявени са за природна забележителност. Състоят се от три групи скални масиви, а червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси. Животинският свят е представен от скален орел, бухал, малък лешояд, черен щъркел, вълк, глиган, благороден елен, сърна, сънливец и други, но да си призная, ние не видяхме нито едно от тях за няколкото дни престой там.
Крепостта "Калето" е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите, през І-ІІІ век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, после Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Има две главни порти - Видин капия и Ниш капия.
Ботаническа градина Балчик
Невероятно място за разходка! Толкова красиво, толкова много цвят и живот! Университетска ботаническа градина в Балчик е създадена през 1955 г. от акад. проф. Даки Йорданов, ректор на СУ „Св. Климент Охридски” за периода 1956-1962 г. Днес тя се простира на площ от 190дка и разполага с растителни колекции с над 3000 вида, които се увеличават непрекъснато. През 2005 г .територията на Ботанческата градина е обявена за Защитена местност. Най - голяма атракция в ботаническата градината, а трябва да призная и много внушителна /и не защото аз съм 1.60м!/, е експозицията на открито от едроразмерни кактуси.
Другото, с което е известна градината в Балчик, е Двореца на румънската царица. Това, което прави впечатление в него, са различните религиозни сюжети, архитектурна композиция, митологични персонажи. Между тях е декоративната джамия с минаре, поставените на много места кръстове с надписи на черковнославянски език - донесени от гробищата на манастирите в Молдова. Там може да намерите орнаменти от ковано желязо, лабиринти от водни канали и водни огледала, там се намира и най - голямата на балканския полуостров магнолия.
Разходката измежду всичката зеленина и най - разнообразни цветя, обагрени в цветовете на дъгата, има много положително и зареждащо действие.
Комплекс Етъра, Габровско
Няма да забравя първото ми посещение в Етъра. Бях още ученичка и разхождайки се измежду красивите къщи покрай реката, седнахме в едно кафене, където пих най - хубавия айран :)
Архитектурно - етнографският комплекс "Етър" е първият по рода си музей в България. Той е открит на 7.09.1964 г. Музеят е разположен на 8 км южно от гр. Габрово. В АЕК "Етър" се намира единствената в България сбирка на народна техника на вода. Тя съдържа 10 обекта и е една от богатите и добре организирани технически сбирки сред европейските музеи на открито. Това е причината, водното колело да се превърне в емблема на Етъра. Най - важната особеност на сбирката е, че всички обекти са в действие, така както в миналото. На занаятчийската чаршия (централната търговска улица) в Етър могат да се видят 16 къщи, точни копия на сгради, съществували в миналото в Габрово и региона. На занаятчийската улица посетителите могат да наблюдават в реално време работата на майсторите, а в една от крайните занаятчийници можете да си купите ръчно направени и гравирани за вас ножове. /Разбира се, не си представяйте кухненски ножове/.
През първите петък, събота и неделя на месец септември всяка година в архитектурно - енографския комплекс “Етър” се провежда Международният панаир на народните занаяти.
Кремиковски манастир
Вече съм ви разказвала за Кремиковсия манастир, но нямаше как да не го включа в интересната ''колекция'' от места, които да посетите в България.
Кремиковски манастир е разположен в южните части на Стара планина на около 3 км. от столичният кв."Кремиковци", в местността "Градището". Изграден е върху скалиста тераса, от която се открива хубава гледка към обширното Софийско поле и столицата. До манастира се стига лесно от София през кв. Кремиковци. Табели липсват, но купола на новата църква се забелязва от няколко километра.
Интересна е иконата с Света Екатерина в действащата църква на манастира. Обикновено Екатерина е рисувана като много грозна, дори зловеща, а тук е много красива в цял ръст.
Дворец Враня
Паркът "Врана" определено е място за наслада на ценители. Но си заслужава, преди да се отпусне човек в съзерцание, да отдели час за екскурзоводската обиколка. Така със сигурност няма да изпусне езерото с лилиите, което е създадено още през 1909 г. Лилиите за него се отглеждат в оранжерията на "Врана" и сред тях има дори представители на стигащата 2м в диаметър гигантска водна лилия.
Следваща спирка е бунгалото на Георги Димитров. Дървената къщичка е построена специално за първия комунистически диктатор, който се нанесъл в двореца след изгонването на царското семейство през 1946 г.
Апинеумът "Далем" е друга интересна спирка в обиколката на комплекса. Създаден по идея на цар Фердинанд. За да се докарат камъни за него, специално е била построена теснолинейка от Казичене до двореца.
Паркът е развиван още от Фердинанд като ботаническа градина и има много забележителни дървета. Едно от най - красивите места е още в началото - гигантска китайска глициния. Безспорната забележителност номер 1 обаче е самият царски дворец като езерото пред него май се е превърнало в любимо място за снимки на повечето посетители /Разбира се, аз също не пропуснах и се ''щракнах'' там/.
Входът за комплекса е около 5лв и смятам, че съвсем не е много за такова красиво място.
И като човек на фотографията, се върнах на правилното място, за да си припомня тези пътувания...в спомена от снимките. А повярвайте ми, те са много! :) Разглеждайки снимките, се пренесох на онези места и си спомних за безгрижието, което обзема човек, когато е на път. Става ти едно такова леко на душата. Проблемите в работата, дразнителите от ежедневието, лошото време дори остават на заден план и единственото, което е пред теб е новото и интересното. Любопитството от това да видиш нови места, да опиташ нови вкусове, да опознаеш нови хора, тръпката от това да се загубиш дори, да откриеш нови хоризонти. Всичко това кара сърцето да бие очестено, очите да са отворени в очакване на непознатото и сетивата да са обострени.
Сега сигурно си мислите за някое пътуване, което ви е накарало да се чувствате по този начин :) Или може би ви е обзело внезапно желание да започнете планувне на екскурзията до онова интересно местенце, за което си мечтаете последните месеци? Все пак пролет е! Раззеленява се, слънцето грее, денят става все по - дълъг...И ето така се роди идеята ми за поредната публикация. Или по - скоро поредица от публикации, озаглавени ''Обиколи България, за да я обикнеш''. Сигурна съм, че ще има такива от вас, които са посетили повече и по - интересни места в България и затова ще се радвам да споделите идеите си.
Предварително се извинявам за качеството на някои от снимките, но някои са правени преди повече от 4-5 години с незнайно каква техника.
с. Лещен
Село Лещен се намира в Западните Родопи, община Гърмен. То е известно с типичните за района старинни къщи. Данните са, че през 1908г - 1909г е имало 88 български къщи. Селото привлича туристи с автентичния си вид и архитектура, запазени от епохата на Възраждането (XVIII – XIX век). Днес там са реставрирани повече от 15 къщи, които пресъздават духа и атмосферата на миналото. Много от тях предлагат настаняване и типична за района кухня. Една от интересните къщи в селото е т.нар. Глинена къща. Както подсказва името й, тя е изцяло направена от глина и ако не бяха съвременните удобства, можеше да се каже, че е типична средновековна къща.
В близост до Лещен се намира село Ковачевица, което също е обявено за резерват заради архитектурата на къщите си. В близост са още село Долен, Рибново, както и балнеологичният курорт Огняново. Сред архитектурните паметници се открояват църквата „Св. Параскева”, датирана към 1836 г., и Килийното училище.
Белоградчишки скали
Може би едно от най - забележителните места, на които съм била в България. Екскурзията ни беше добре планувана, включвайки намиращата се наблизо пещера Магура, еднодневна разходка до Видин и крепостта там.
Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 200 м, разположени в Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик. Образуват ивица с дължина 30км и ширина до 3км. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта. За всеки притежател на книжка с печати - не забравяйте книжките! :) Обявени са за природна забележителност. Състоят се от три групи скални масиви, а червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси. Животинският свят е представен от скален орел, бухал, малък лешояд, черен щъркел, вълк, глиган, благороден елен, сърна, сънливец и други, но да си призная, ние не видяхме нито едно от тях за няколкото дни престой там.
Крепостта "Калето" е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите, през І-ІІІ век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, после Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Има две главни порти - Видин капия и Ниш капия.
Ботаническа градина Балчик
Невероятно място за разходка! Толкова красиво, толкова много цвят и живот! Университетска ботаническа градина в Балчик е създадена през 1955 г. от акад. проф. Даки Йорданов, ректор на СУ „Св. Климент Охридски” за периода 1956-1962 г. Днес тя се простира на площ от 190дка и разполага с растителни колекции с над 3000 вида, които се увеличават непрекъснато. През 2005 г .територията на Ботанческата градина е обявена за Защитена местност. Най - голяма атракция в ботаническата градината, а трябва да призная и много внушителна /и не защото аз съм 1.60м!/, е експозицията на открито от едроразмерни кактуси.
Другото, с което е известна градината в Балчик, е Двореца на румънската царица. Това, което прави впечатление в него, са различните религиозни сюжети, архитектурна композиция, митологични персонажи. Между тях е декоративната джамия с минаре, поставените на много места кръстове с надписи на черковнославянски език - донесени от гробищата на манастирите в Молдова. Там може да намерите орнаменти от ковано желязо, лабиринти от водни канали и водни огледала, там се намира и най - голямата на балканския полуостров магнолия.
Разходката измежду всичката зеленина и най - разнообразни цветя, обагрени в цветовете на дъгата, има много положително и зареждащо действие.
Комплекс Етъра, Габровско
Няма да забравя първото ми посещение в Етъра. Бях още ученичка и разхождайки се измежду красивите къщи покрай реката, седнахме в едно кафене, където пих най - хубавия айран :)
Архитектурно - етнографският комплекс "Етър" е първият по рода си музей в България. Той е открит на 7.09.1964 г. Музеят е разположен на 8 км южно от гр. Габрово. В АЕК "Етър" се намира единствената в България сбирка на народна техника на вода. Тя съдържа 10 обекта и е една от богатите и добре организирани технически сбирки сред европейските музеи на открито. Това е причината, водното колело да се превърне в емблема на Етъра. Най - важната особеност на сбирката е, че всички обекти са в действие, така както в миналото. На занаятчийската чаршия (централната търговска улица) в Етър могат да се видят 16 къщи, точни копия на сгради, съществували в миналото в Габрово и региона. На занаятчийската улица посетителите могат да наблюдават в реално време работата на майсторите, а в една от крайните занаятчийници можете да си купите ръчно направени и гравирани за вас ножове. /Разбира се, не си представяйте кухненски ножове/.
През първите петък, събота и неделя на месец септември всяка година в архитектурно - енографския комплекс “Етър” се провежда Международният панаир на народните занаяти.
Кремиковски манастир
Вече съм ви разказвала за Кремиковсия манастир, но нямаше как да не го включа в интересната ''колекция'' от места, които да посетите в България.
Кремиковски манастир е разположен в южните части на Стара планина на около 3 км. от столичният кв."Кремиковци", в местността "Градището". Изграден е върху скалиста тераса, от която се открива хубава гледка към обширното Софийско поле и столицата. До манастира се стига лесно от София през кв. Кремиковци. Табели липсват, но купола на новата църква се забелязва от няколко километра.
Интересна е иконата с Света Екатерина в действащата църква на манастира. Обикновено Екатерина е рисувана като много грозна, дори зловеща, а тук е много красива в цял ръст.
Дворец Враня
Паркът "Врана" определено е място за наслада на ценители. Но си заслужава, преди да се отпусне човек в съзерцание, да отдели час за екскурзоводската обиколка. Така със сигурност няма да изпусне езерото с лилиите, което е създадено още през 1909 г. Лилиите за него се отглеждат в оранжерията на "Врана" и сред тях има дори представители на стигащата 2м в диаметър гигантска водна лилия.
Следваща спирка е бунгалото на Георги Димитров. Дървената къщичка е построена специално за първия комунистически диктатор, който се нанесъл в двореца след изгонването на царското семейство през 1946 г.
Апинеумът "Далем" е друга интересна спирка в обиколката на комплекса. Създаден по идея на цар Фердинанд. За да се докарат камъни за него, специално е била построена теснолинейка от Казичене до двореца.
Паркът е развиван още от Фердинанд като ботаническа градина и има много забележителни дървета. Едно от най - красивите места е още в началото - гигантска китайска глициния. Безспорната забележителност номер 1 обаче е самият царски дворец като езерото пред него май се е превърнало в любимо място за снимки на повечето посетители /Разбира се, аз също не пропуснах и се ''щракнах'' там/.
Входът за комплекса е около 5лв и смятам, че съвсем не е много за такова красиво място.
Побити камъни
Забележителните изправени каменни стълбове, известни с името Побитите камъни, са уникален геоложки феномен. Той се намира на 18км западно от град Варна. Най - посещаваната група е известна с името Централна или Дикилиташка. В нея се наброяват около 300 големи и малки колони, оформени в ивица дълга 810 м и широка 115 м. Някои от тези колони са кухи в средата, а други са плътни. Счита се, че преди около 50 милиона години тези земи са били морско дъно, след което водите са се оттеглили, районът се осушил и са започнали ерозионните процеси. Под влияние на вътрешни земни сили варовиците се напукали, а валежите падащи върху повърхността на тези варовити скали, постепенно разтваряли варовика.
Пясъкът е изключително ситен и е много приятно да се върви върху него. По скалните колони прибягват малки сивопепеляви гущерчета. По - рядко се среща големият зелен гущер със синьо оцветяване на главата. Но като цял мен не ме блазни идеята за нещо лазещо под пясъка, върху който стъпвам, така че не съжалявам много, че не видяхме от тези животинки.
Крепост Плиска
Срам ме е да си призная, че не бях виждала крепостта, докато един ден случайно не попаднах на снимка в интернет. Дори не знаех, че снимката е на въпросната крепост, но вече бях сигурна, че искам да отида там. Тя се намира на 28 километра североизточно от град Шумен и на 3 километра от съвременния град Плиска. Крепостта е част от Стоте национални туристически обекта, така че не забравяйте книжките.
Плиска е първата столица на България и люлката на днешната българска държава. От основаването на българската държава през 681 г. от хан Аспарух до 893 г. Плиска е освен столица и един от най - големите и богати градове в Европа и света. Построени са три отбранителни пояса. Първият е дълбок земен ров с висок насип, който огражда Външния град. Вторият е направен от огромни каменни блокове, образуващи висока около 12 м крепостна стена, която на всяка стена има по 2 петоъгълни кули и порта, а главният вход е на източната крепостна стена. Третият пояс е тухлено укрепление, защитаващо цитаделата. Целият ограден от стени комплекс е разположен върху площ от 0,5 кв. км.
Когато бяхме там, времето беше изключително благосклонно и идеално за снимки. С многобройни малки бели облъчета над нас, гледката спираше дъха.
Перперикон
е археологически комплекс в Източните Родопи, състоящ се от голямо мегалитно светилище отпреди 8000 години през каменната ера, паметници от античността и средновековна крепост. При траките, Перперикон е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По - късно, тук са живели римляни, готи, византийци и българи. Унищожен е от турците в 14 в. Според легендите две съдбоносни пророчества са били направени от олтара на този храм. Първото е предопределило велики завоевания и слава на Александър Македонски, а второто, направено няколко века по - късно, е предвещало властта и силата на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август.
Гледката, която се разкрива от върха, е страхотна.
Асенова крепост
Асеновата крепост, или Петрич, е средновековна крепост, която се намира в планината Родопи и е отдалечена на 2 км от Асеновград, България. Не вярвам, че има човек, който да не е посетил поне веднъж това място. Крепостта е най - атрактивната и често посещавана туристическа забележителност около Асеновград. До нея води панорамен път, отклоняващ се в самото начало на пътя Асеновград – Смолян. Крепостта е съществувала още по времето на траките.
Превземана е от кръстоносците по времето на Четвъртия кръстоносен поход. Крепостта съществува до 1410 г., разрушена е от нахлуващите османски войски. Вследствие на дългогодишни археологически проучвания и разкопки от средновековната крепост изцяло са разкрити основите на феодалния замък, съдържащ комплекс от жилищни сгради, домашна църква на управителя на крепостта, две водохранилища, крепостна кула, всички свързани с каменни стълбища. Под феодалния замък се намира т.нар. църковен двор с добре запазената двуетажна църква „Св. Богородица Петричка”.
Асеновата крепост е обявена за архитектурен паметник в бр. 20 на Държавен вестник от 1973 г.
Следва продължение ...
No comments:
Post a Comment