The Unforgivable.

“Loving someone is giving them the power to break your heart, but trusting them not to.” 

― Julianne Moore

За поредното излизане извън големия град.

Винаги съм била щастлива, когато съм имала възможност да се разходя сред природата.

Но това пътуване не беше като останалите.
Целта да запечатам красотата на Седемте Рилски Езера, не беше съвсем постигната.
Дори времето не беше на едно мнение с мен.

Да, беше красиво, но нещо ми липсваше.
И едно неприятно чувство не ме оставяше намира.

Дори чашата чай, която има способността да успокоява и човек трябва да й се наслаждава, докато съзерцава красотата около себе си, не даде чакания ефект.

 Много красиво синьо, нали?
Още докато бях горе, имах неутолимото желание да споделя този миг, но и тук ударих на камък.
Сякаш посланията ми не достигаха до адресата.

След няколко часа горе, дали заради леко разредения въздух или заради съсредоточеността ми да не падна, катерейки се по камъните, съзнанието ми беше почти напълно блокирало. 

 Да, гледките, които се разкриваха изпод вдигналата се за малко мъгла, спираха дъха. Но чувството на празнота оставаше.

Накрая мъглата обзе напълно пространството наоколо.

Единствените усмихнати и слънчеви живи ''същества'', които ми напомняха колко е часа. 

На слизане без малко да се спъна. Когато се обърнах да погледна камъка, останах без думи...

Няма по - умел художник от природата.

А животът си течеше ...

Препоръчвам на всеки, който има възможността да отиде, да се възползва от нея. 

Все пак, всяка среща с природата и с такива нейни величествени ''произведения'', действа някак различно.