Не.

Тъжен миг

По съкращение на щата,

Бе уволнена радостта

И се разбъркаха нещата,

Подобно на есенни листа.

Не ми е хубаво и даже,

Направо доста ми е зле.

Какво в утеха ще ми каже

Това разкаляно поле?

Какво тез къщи с балкони,

Неогласявани от смях,

Таз Витоша под небосклони,

Останали без чудо в тях?

И пошла песничка долита

В ръждиво-охрения час

И в опит за самозащита

С усмивка сам си казвам аз,

Че мислите ми натежали

Навярно истински не са,

Защото иначе едва ли

Бих смогвал да ги понеса.

Валери Петров

*извинявам се за качеството на снимката. Правена е с телефон.