Уинстън Чърчил е казал: ''Успехът се състои в това да вървиш от една грешка към друга, без да губиш ентусиазъм.''
Разбира се, в този случай съвсем не става въпрос за страхотните шоколадови трюфели, които направих. Те са си съвсем наред, получиха се много добре, харесаха се на всички и бяха изядени с кеф.
Но не, няма да говоря за това днес.
А за желанието на човек да успява. Понякога, колкото и усилия да сме положили, нещата не са с нас, или може би късмета, или пък може би съдбата си има свой план за развитието им. Който и от вариантите да си харесате за ''най - приемлив'', няма да сбъркате. Дали ще се изтощите напълно в надпревара с умората, недоспиването и липсата на социален живот, която идва като бонус към целеустремеността... понякога просто няма никакво значение. Защото да, има моменти, в които усилията не оказват тежестта, която е необходима да достигнем целта си. А всичко е един малшанс.
Наред с цитата на Чърчил бих добавила една моя любима фраза и тя е, че трябва да си или много добър в това, което правиш, или да си прекалено луд, за да го направиш. И в двата случая постигаме заплануваното.
От друга страна, грешките си имат и своя добър принос за природата и човешкото съществуване. Благодарение на тях знаем на кое да обърнем внимание и се натрупали житейския си опит.
И така, в случаите, в които се чувствате леко прецакан от ''стечението на обстоятелствата'', съдбата, кармичния си път или ангелите, които по принцип бдят над вас, са позадремали... няма какво да направите освен да се отдръпнете за малко, да си починете, да дишате дълбоко чист въздух, далеч от цялата градска шумотевица, на някое приятно място с приятни хора и да се надявате, че следващия път нещата ще са във ваша полза.
И все пак...
Нали съдбата винаги ни помага и възнаграждава, когато сами положим усилия и преследваме целите си? Както се вика, помогни си сам, за да ти помогне и Господ. (Не съм от особено вярващите хора, но приказката ми харесва, останалите ще ме извинявате).
Надявам се, че успяхте да вникнете в моето ''загадъчно'' преживяване или ако не сте, може да надникнете какво ще ви е необходимо за Суровите шоколадови трюфели, които направих:
Необходими продукти:
- 1 ч.ч. обезкостени фурми;
- 1 с.л. чиа семена;
- 200 гр. сурово накиснато кашу;
- 2 с.л. ром;
- неподсладено какао за овалване;
- кокосови стърготини за овалване;
Начин на приготвяне:
След като сте оставили суровото кашу да се накисне за около час, го изсипвате в блендер заедно с фурмите и смилате, докато не се получи паста. /Разбира се, такава с едри парчета от фурмите/.
Накрая изсипвате и чиа семената и рома и завъртате още веднъж, за да се смесят.
С ръце оформяте малки бонбони и ги овалвате в какаото или в кокосовите стърготини.
Съхраняват се в хладилник.
Идеално се съчетават с чаша вино!
Да ви е сладко и наздраве за безконечните опити за постигане на целите!
И помни, че всяко нещо е за добро и си има причина, бъди сигурна, Ели. Лично съм се убедила! :)
ReplyDeleteЧерпя се с един трюфел, прекрасни са! Бъди силна, Ели, усмивки от мен!
Гери! :)) И аз съм стигнала до същото заключение, но понякога нещата се случват по трудния начин и да се чудим защо!
DeleteТрюфелчетата ми станаха любими и даже днес може да завъртя още една доза :)
Усмивки и хубав (дъждовен) ден от мен :)