За едно поредното красиво кътче, което посетих. За тези, които не знаят за язовира ''Цанков Камък'', той е един от най - големите на територията на България ...
Една от любимите туристически дестинации в рамките на Западните Родопи, известна с красивите гледки, възможността за риболов на чист въздух, наслаждавайки се на всичко, заобикалящо ви наоколо.
Относно местоположението на язовира и това, че е в Западни Родопи, разстоянието от столицата е около 170км. Минавайки по магистралата, няма да имате проблем с ориентирането, но пътят след това не е особено добър. Последните 10-15км покрай реката до самия язовир са ремонтирани и така спокойно може да се порадвате на природата, вместо да съзерцавате пътя в опит да избегнеш поредната дупка.
Друг интересен факт за най - големият язовир, сторен от близо 40 години у нас, е че дължината му е малко повече от 15км, а обемът му е 111хил. куб. метра, които се захранват от р. Въча и р. Гашния. Надморската му височина е около 700м.
Характерни за тези ширини са голямото разнообразие на животински и растителен свят. Разбирачите и любителите на събирането на билки, могат да си устроят голяма веселба там. Мурсалски чай, мащерка, жълт кантарион, риган и др., горски ягоди и боровинки....
За тези, които решат да се отдалечат от по - отъпканите пътеки, може да се натъкнат на вълк, лисица, заек, диво прасе, сърна, глиган и други.
Орнитолозите често стоят ''на пост'', за да наблюдават защитените птици с малките им.
Относно риболова ... ами риба не хванахме, колкото и да се надявахме. А, повярвайте ми, не се бяхме заредили само ние с няколко въдици, добре оборудвани. Явно просто не ни беше ден.
Което от друга страна съвсем не означава, че си стояхме гладни с надежда някое малко рибе да се хване на въдицата :)
По принцип не съм особено по месата, предпочитам зеленчукови ястия. Не съм вегетарианка, не спазвам режим и т.н. Но знаете, че когато се готви сред природата, всичко става в пъти по - вкусно :)
Нямаше как да пропусна да не хапна от любимите ми картофки и други печени зеленчуци ...
Имахме си и хубави гъбки ...
Сега пък да не вземете да си помислите, че съм се въртяла непрекъснато около жарта да подхвърлям паржоли или други вкусотии. Този ден не бях на ''смяна'' :) Затова пък мога да ви зарадвам с красиви снимки ...
Една от любимите ми ...
За пореден път виждам този храст и не знам как се казва... ако някой има информация, да споделя!
Браво Сърбева браво Ели !!! :)))
ReplyDeleteОх, че красота... Да можех да се пренеса там...
ReplyDeleteИначе и аз се чудех как се казва храстчето. Около Панчарево беше пълно с него.
Поздрави, Ели!
Здравей, Гери :) Наистина е магично и безумно красиво, особено по това време на годината. Към Панчарево не съм ходила отдавна, последният път беше доста мръсно заради предвид човешкия фактор и се разочаровах...
DeleteПоздрави :)