Чийзкейк със сладко от малини

Понеделник е! Какъв хубав момент да започнем седмицата положително и стремително, за да издържим до Петък и да знаем, че изминалите пет дни са били успешни! Последната работна седмица за мен беше само два дни, защото си подарих една дългоочаквана почивка...

Действието се разви в един от най - нашумелите български ски курорти. Всичко беше хубаво, но имаше някои неща, които не ми направиха добро впечатление. Аз посещавам това градче от много години и в общи линии съм била свидетел на тоталното му преобразяване. Всяко посещение свързвам с уютен и топъл хотел, хубав басейн, пълноценна почивка. От друга страна с много механи в традиционен стил, с типични вкусни български гозби, разпалени камини, народна музика и весели компании. 

За да не правя реклама на заведения, места и т.н. Откакто ходя в този край, задължително отделям по час - два, за да посетя едно мое любимо заведение, където хапвам традиционен пататник. Ех, колко обичам пататник само! А ароматни хубави подправки, със златиста коричка от разтопен кашкавал. 

Първият път, когато опитах от това ястие, то беше с такава големина, че да можеш спокойно да се нахраниш, цената също не беше голяма (4лв). С настъпването на зимния сезон, както по традиция, цените стават двойни (8лв.). Онзи ден, когато отново отидох, цената беше осреднена (6лв), но пък размерът беше по - малко от половината от това, което помнех. 

Едно не разбирам. Този район, който зимно време е с абсолютно запълнена легова база, лятото по - малко, не страда от липса на посетители. Защо всеки път, побългаряването трябва да се изразява в разваляне на качеството, повишаване на цените и съответно едно лошо усещане, с което остават редовните посетители като мен?

Останалите месни заведения, отново в български стил, бяха поразвалили обслужването. Не стига, че си плащаме като за последно, не стига, че имат наглостта да имат меню за българи и такова за чужденци, не стига, че ти поръчваш свинска паржола с печени зеленчуци, те ти носят паржола със свинско, защото нямало зеленчуци без да предупредят, не стига, че там кедровите ядки имат друг облик - тиквената семка и т.н. мога да дам още много примери. 

Но наистина не разбирам, при положение, че всеки е отишъл там, за да си достави удоволствие и да разпусне, отишъл с вече ''отворен'' портфейл, с психологическата нагласа, че ще харчи пари, трябва да съжалява за това накрая?

Аз ще продължа да ходя в този край, заради атмосферата, която витае навсякъде, но вече ще гледам по друг начин на доскоро любимите ми заведения и ще имам едно наум за така наречените ''сервитьори'', които дори не знаят от коя страна трябва да се постави вилицата и ножа... Жалко!

Мога да съм благодарна, че компанията ми беше изключително приятна и това компенсира разочарованието на начина на обслужване и третирането на клиентите.

Това, което ще ви предложа днес, е новия любим десерт на баба :) Тя беше абсолютно очарована и възхитена от него. А знаете, че не е лесно да впечатлим баба, която има много повече опит от нас :)

Моля, на вашето внимание, Г-н Чийзкейк с какови бисквити и сладко от малини!

Необходими продукти: (за 24см форма)

• 1 и 1/2 пакет бисквити ''Роден Край'';
• 100 гр. масло;
• 500 гр. крема сирене;
• 100 гр цедено кисело мляко;
• 180 гр. захар;
• 2 големи яйца;
• 200 мл. млечна сметана President;
• сок от 1 портокал;
• 1/2 ч.ч. сладко от малини;

Начин на приготвяне:

Натрошаваме бисквитите в блендер и им добавяме мекото масло. Смиламе добре до консистенция на мокър пясък. Изсипваме бисквитената смес във формата и притискаме добре, за да оформим блат. 

В миксер разбиваме крема сиренето със захарта и млякото, добавяме им едно по едно яйцата и сока от портокал. 

Най - накрая добавяме и течната сметана и след като сме разбъркали добре, изливаме върху бисквитената основа. 

Печем в предварително загрята фурна на 180С за около 30 минути, докато краищата добият приятен златист цвят, а в основата ще изглежда леко суров. 

Когато е готов, фурната се изключва и отваряме вратичката леко, без да изваждаме чийзкейка. Оставяме го така, докато поизстине.

Когато е напълно изстинал, затопляме леко сладкото и намазваме отгоре. 

Аз поръсих с филирани бадеми и аранжирах с прясна мента :)

Да ви е сладко!

Източникът ми е красивият блог на Дани :)