За хората около нас?

Няма как да не ви се е случвало някъде, някога около вас някой да се навърта и да нарушава личното ви пространство по някакъв начин. Аз не бих имала против, ако въпросният човек ''идва с добро'' и отделя някакво прилично време от деня си за личната хигиена, ако ме разбирате ;)



Когато бях ученичка, едва четвърти клас, имахме една съученичка, която не спазваше тези две прости правила. След като ми се наложи няколко месеца от времето си в училище да прекарвам на чина до нея, осъзнах нещо. Няма да ви изненадам като кажа, че открих дълбокоскритата ми непоносимост към тежки миризми. Няма да конкретизирам.

Даже би било ненормално, ако никога не сте попадали на това, за което говоря.
С годините, разбира се и с израстването, човек се обгражда с хора, с които се разбират и си пасват по един или друг критерий.
Хайде, да си го признаем сега!
Всеки от вас обича миризмата на свежо, лавандула и ментов чай, нали? :)



За ралзика от близкото ни обкръжение, не винаги избираме тези, с които да контактуваме на дневна база. Които трябва да видим за час, два, три или имаме обща работа за вършене. Поводът наистина се обезсмисля в такива моменти и времето, дори и час, започва да ни се струва като цяло десетилетие ...



Най - малко оправдавам пушачите!
Не ме разбирайте погрешно. Не съм против цигарите, все пак е право на свободен избор с какво да се тровиш в днешно време. Нали живеем в свободен свят.
Но, кажете ми, защо (по дяволите!!!), когато не изкарваш от устата си гнусния тютюн, трябва другите около теб да стават пасивни пушачи.



Наслоената с времето миризма в дрехите, а сигурно и в къщите на тези хора, се усеща не сам там. Пренасянето й е напълно естествено следствие от действията.
А сега да преминем и на друго ниво. Още по - високо в йерархията!
След като изсмучеш цяла кутия от смрадливото вещество, отидеш да нагушкаш бебето си или нечие друго бебе, или подадеш ръка да се здрависаш с някого.



Е, добре де? Аз ли съм прекалено голяма "консерва" и капризация или наистина споделяте вижданията ми?
Както казах вече, наистина никой не трябва да го интересува другия с какво е избрал да се трови. То и ние си се тровим с нерви и ядове ежедневно, но поне минаваме през банята, а дрехите - през пералнята преди излизане ....
И после, на всичко отгоре, когато решиш да заговориш въпросния човек, за да обърнеш внимание за възникналия проблем, съжаляваш още повече. Първо - че си го накарал да си отвори устата изобщо и второ - че винаги ти излизаш лош в такава ситуация ...



Надух ви главите, но имах крещящя нужда да споделя проблема си.
Сега ако не съм ви разралила тотално апетите, позволете ми рязко да ви пренеса в страната на морковите и лешниковия тахан, ако нямате нищо против :)



Където не само, че ароматът е неустоим, но и ще поизплакнете очи в красотата на една простичка торта, направена с много любов и желание.



Рецептата е простичка, както винаги.
Продуктите, от които ще се нуждаете, са същите като тези от морковените мъфини, които направих наскоро. Като им добавих още няколко аромата и вкуса:

•     1/2 ч.ч. червени сушени боровинки;
•     1/2 ч.ч. захаросани череши без костилка;

Допълнително ще са ви нужни:

• 250 гр. лешников тахан;
• 200 гр. сладкарска сметана;
• 100 гр. бял шоколад;
• 1 ч.ч. натрошени сурови орехи;

Приготвянето на блатовете е, както е описано при рецептата за мъфини с рази разлика, че добавих в сместа боровинките и я изпекох в голяма форма, която след това изрязах на два блата.



Между двата блата намазах обилно (въпреки че не се вижда добре от снимките) с лешниковия тахан и разпределих захаросаните черешки.



За отгоре разбих сметаната на твърд сняг, разтопих на водна баня белия шоколад и го оставих да изстине. Когато беше напълно изстинал, го добавих към сметаната с помоща на шпатула.
Намазах втория блат отгоре и поръсих с натрошените орехи.



Да ви е сладко и ароматно! :)
Пожелавам ви една много успешна, слънчева, стремителна и усмихната седмица!