Крем супа от червена леща

В това простудно време навън, с тези ветрове, напомнящи ми за Виена и сняг, станал по - твърд от камък, заледени улици и замръзнали покриви, сега е точното време за тази приказна супичка!

Преди да ви дам рецептата, обаче, ми се иска да ви споделя какво ме измъчва напоследък. Всъщност много силно казано измъчва, но определено оставам с много въпроси след срещите си с такива хора .... 

Изказването, около което се въртят мислите ми напоследък, е следната ''Завистта е толкова силна, че дори лицемерието не може да се прояви, за да замаскира грозната истина на този човек''.

Замислихте ли се и вие?

Защо ми се струва, че връзката между доброто възпитание и възпитанието като цяло отдавна е безвъзвратно загубена. 

Откога хората са се озлобили дотолкова, че единственото, което правят, е да гледат в ''паничката'' на другите и да не могат да намерят нещо, макар и малко, в собствения си живот и света, който ги заобикаля, за да му се радват и да съсредоточат вниманието си върху него?

Та нали, ако не си доволен от живота си и пътя, по който вървиш, само и единствено ти можеш да промениш положението си и си виновен за това?

Нали всичко, което ограбва вниманието ти, те отдалечава все повече и повече от крайната цел, която си си поставил? Или може би тези хора нямат такива цели, или може би нямат никакви?

Сигурна съм, че няма човек, който не се е сблъсквал с такава злоба, завист и лицемерие. Колко грозно!

Моето възпитание е такова, че съвсем съзнателно приемам чуждите успехи. Няма нищо по - зареждащо от постигане на целите. Тогава умората, усилията и потта по челото остават в сянката на радостта и удоволствието.

Това озлобяване и невъзможността да виждаш по - далече от носа си на българския фактор ли се дължи или на поколението, което възпитава тези хора? Наистина винаги съм си задавала тези въпроси. Познавам българи, които живеят в чужбина, имам приятели от различни крайчета на света и някак си това липсва ... или може би е по - добре прикрито?!

От сърце ви пожелавам възможно най - малко срещи с такива дребни души, които да нарушават спокойствието и устремеността ви!

Ако все пак някога се сблъскате с такива индивиди, мога да ви предложа една много вкусна и топла супичка от червена леща :)

Необходими продукти:

• 250 гр. червена леща;
• 3-4 броя картофи;
• 1 стрък праз лук;
• 1-2 моркова;
• 2 големи скилидки чесън;
• 1/2 ч.ч. доматено пюре;
• 1 ч.л. лют червен пипер;
• 1 ч.л. черен пипер;
• 1/2 ч.л. кимион;
• 65 гр. масло;
• 3-4 с.л. зехтин;
• сол на вкус;
• 200 гр. кокосова сметана;
• 2-3 с.л. сок от лимон;
• 1/3 ч.ч. настърган пармезан;
• копър;

Начин на приготвяне:

Нарязваме на дребно праза, морковите и картофите, които се задушават в зехтина заедно с чесъна. Когато поомекнат, се добавя черния и червения пипер, и доматеното пюре.

Оставяме да загрее добре и изсипваме около 1.2 литра вода, която оставяме да ври около 15мин.

Добавяме лещата до пълното и сваряване и накрая прибавяме кимиона, лимоновия сок, маслото и разбиваме добре.

Нарязваме на дребно копъра и го изсипваме в супата.

Накрая пасираме добре като прибавяме маслото и малко по малко кокосовата сметана и последен - пармезана.

Посоляваме на вкус и гарнираме с крутони.

Да ви е сладко!