Венеция през Октомври

  

Дали през Октомври или Август, Венеция очарова с красота и богата архитектура! Разликата е само едн ...

А именно времето! В разрез с повечето ни задгранични пътувания с майка ми, когато вали през най - важния ден, този път, времето беше с нас.

Дъждът си беше свършил работата предишните дни и беше излял подобаващо количество върху града.

Пристигнахме във Венеция с влак от Болоня и с "градския транспорт" под вид на лодки, стигнахме до моста Риалто, откъдето тръгнахме пеша към площата.

 

Правеха ни впечатление странните ботуши, с които всички се бяха "оборудвали". Ботуши - силно казано, по - скоро като найлон с подметка и ластик.



Хората, с които се разминавахме напът за централната част на града, се усмихваха ехидно. Мислех си, че са просто в добро настроение, защото са в един от най - красивите градове на Света.



Спряхме се в едно малко магазинче за сувенири и се заговорихме с продавача, който ни обясняваше за града и предлагаше стоката си. На тръгване от магазина, ни посъветва да побързаме, защото ако се забавим, има опастност прилива да залее площада.



Посмяхме се на воля на "шегата" му и продължихме. Въпреки че фотоапаратът ми беше издържал цели два пълни дни за снимки и батерията все още не даваше индикация, че е към края си, аз не исках да прекалявам и да тествам късмета си, затова и снимките ми попътно са по - оскъден брой. Все пак имахме още един град за покоряване и исках да успея да заснема известната Наклонена Кула в Пиза.



И така с бодра крачка, стигайки до площата, ахнахме!
Целият площад Сан Марко беше под вода, за хората имаше изградени дървени конструкции, по които да ходят, а от няколко места ни подрипваха продавачи на същите гумени ботуши, които видяхме малко по - рано.

Още преди да отпътуваме от България, майка ми се шегуваше, че ще успее да види Венеция преди да е потънала ... надявах се само Кулата в Пиза да е на мястото си:)

Хората от ляво и от дясно се екипираха да джапат във водата, а аз си умирах от смях.

Имаше и такива, които се забавляваха в голямата локва :)

И такива, на които не мисля, че им беше много весело ...



В един момент погледнах на дясно и видях това ...

Оркестър! А половината от масите и столовете бяха във водата ... и се почувствах като на Титаник!

Въпреки водата и забавната ситуация, красотата не можеше да се скрие.

Не всичко беше наводнено и след като преминахме по дървената конструкция, бяхме отново на сухо на брега.

Няколко часа по - късно нямаше и спомен от водата, наводнила площада. Туристите превземаха кафенетата и слънцето си грееше ... Сигурно тяхната отводнителна система не е като нашата ...

 

Величествена Венеция! Ще се видим отново!