Блогът се премести!

Здравейте, Cake and Pancake се премести! Ще бъдете пренасочени след 6 секунди. Ако не ви се чака, посетете
https://cakeandpancake.wordpress.com/

До Чикаго и назад



























































































6 comments:

  1. Докато търкалях големите снимки, небостъргачите се уголемяваха и накрая ме премазваха. Винаги съм се чудила, в действителност човек не се ли чувства точно така там, в света на големите неща и хора?
    Иначе си е опит, спор няма. Надявам се хубав;)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Марте, всъщност огромните сгради не премазват никого и напротив, човек се чувства доста добре или поне говоря за себе си .... Цялата архитектура е много по - различна от тази в Европа, но интереса и любопитството надделяват и обикновено, по - скоро би ти било интересно, отколкото да се чувстваш зле.
      Опитът беше хубав, безспорно! И отново бих се върнала :)
      Поздрави!

      Delete
  2. Ех, Ели, с тези просторни и панорамни снимки... Направо ми се доплака, не знам защо. Желая ти винаги толкова волно да пускаш душата си да лети!
    Прегръдки! :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Гери, за първи път реших да публикувам снимки с такъв размер, на мен много ми допадна как изглеждат, особено за панорамните ... А защо наистина ти се е доплакало? Странна работа са това емоциите :)
      И аз от своя страна ти желая възможността винаги да пътуваш където и когато поискаш. Няма по - хубаво от това :)
      Прегръдки и на теб, мила! :)

      Delete
  3. Ели,страааашни снимки,страхотна си,браво!Идея нямам как става това да събереш тези гигантски сгради от нулата до върха в един кадър,но явно му държиш края :) .Благодаря ти,че ме разходи до толкова далеч!Прегръдка!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря ти, Роси :) Да ти кажа ... и аз останах много изненадана от ефекта, който докарах ... :)
      Прегръдки и на теб! :)

      Delete